Този трип го чакахме от доста време.
Покрай Ковид миналата година не успяхме да направим подобен и ни се провалиха плановете за трипове, таааа голямо чакане падна.
Разбира се, вълнението беше огромно, може би както при всеки един, преди такова пътуване. Абеее, сигурен съм, че знаеш за какво говоря.
Ще започна с кратка предистория на нашият Ден 1.
От липса на търпение ли или поради други причини, решихме нашето пътуване да започне от петък. Прогнозата за времето не беше обещаваща, ама “сърце, майко, не трае” и като цяло тази прогноза нямаше значение. ИИИ явно това беше доста важна и ключова нагласа за целия трип, включително и за тази петъчна вечер.
Багажа беше стегнат от четвъртък вечерта. Петък в обедната почивка и мотора беше подготвен и насочен към портата за изход от гаража и след като приключи работния ден се натоварихме. Още с потеглянето започна да ръми, да вали, абе мокро си беше.
Ние нямаме проблеми с дъжда и мокрото, беше си и топло, но рязко се появи проблем при смрачаване, а след това и в тъмното вече. Проблема не е че не светят фаровете – даже напротив, V-strom-а има уникални фарове. Проблема беше, че през слюдата на мотора не се виждаше, колите вдигаха ситни пръски вода и кал, валеше си постоянно, абеее страшна комбинация. Аз веднага готов с решението – газ, нямаше кола, зад която да караме, свалил слюдата на каската (защото дори и тогава карах с вдигната) и главата отстрани на слюдата на мотора, защото не можех да гледам над нея.
Резултата – гаджето в потрес, че аз едва ли не пътувам отстрани мотора, а не върху мотора, изпреварвам, че газ съм раздавал… Какъв ѝ е бил проблема, не знам 
!?
Добре, че на Велико Търново дъжда спря, асфалта тук-там поизсъхна, изчистихме слюдата и се виждаше през нея.
За капак на това бурно каране, на около 300 метра от къщата, където нощувахме, имаше кал, която в тъмното не я определих като сериозна и на първия завой ни спаси единствено грайфера на предната гума, защото си се хлъзна, но изведнъж захапа, а 30 метра по-късно бягах като вълка от “Ну, погоди!” върху колело.
Три-четири стъпки, ама запазихме баланса ….
От това ни приключение нямаме снимки или клипове, но маршрута вече сте го виждали тук, а останалото хич не беше за снимане.
Реално нашият Ден 1 – беше Събота /29.05.2021/, когато от Трявна трябваше да караме към Копривщица.
Това ни беше сборния пункт, от където щяхме да караме с бат Венци и Светла. Организирахме трипа заедно, защото имаме общи разбирания за пътища, нощувки и организиране на трипове. Те също се возят на V-strom, но на 650-кубиковия вариант.
Уговорката беше да се срещнем късния следобяд, съответно и ние не си давахме зор, защото имахме около два часа и нещо каране до там. Километрите по карта са 160.
Решихме да минем през Шипченския проход, защото скоро не бяхме карали там.
Така се заформи маршрута Трявна – Габрово – село Шипка – Копривщица. Без бързане и напрежение, тръгнахме към 13:00 часа.
Времето беше слънчево и топло, нямаше помен от дъжда и всичко изглеждаше обещаващо. Тоя ден си беше целия такъв, един от малкото.
Още в първите завои по пътя Трявна – Габрово ударихме степенките на два десни завои, явно нещо съм бил надъхан, защото чак и задницата хлъзна на два леви завоя. От там насетне нямаше ексцесии.
В прохода на Шипка беше спокойно каране, нямаше голям трафик, а и асфалта беше сравнително чист. За съжаление северната страна е цялата в кръпки.
Южната страна е доста по-готина – няма кръпки, с чист и грапав асфалт. Там се отпуснах повече.
От село Шипка карахме през село Шейново и се закачихме на подбалканския път. Това е един от любимите ми, защото независимо от сезона Стара планина е много красива. Ефекта беше драстично засилен от белите пухкави облаци, които не бяха малко и планината контрастираше на техния фон.
За съжаление, маслодайната роза не се беше размирисала силно, може би защото имаше облаци и слънцето не успяваше да нагрее добре полетата от рози.
При слизане от подбалканския път в посока Копривщица осезаемо захладня, защото там е доста усоен район.
При влизането си заредихме мотора, открихме къщата, в която щяхме да нощуваме и се отправихме към нея.
Нарича се “Мандулова къща” и се намира над общината на Копривщица. Настанихме се, паркирахме мотора вътре на росния райграс, свалихме екипировката и се засилихме към центъра на разходка и хапване.
След това ударихме по една катма със сок от мента и кафенце в едно китно дворче с малко заведение, което никога не пропускаме. Атмосферата е много готина и спокойна.
Разходихме се по центъра на Копривщица и околията, Венци и Светла пристигнаха, намерихме си място за хапване, вечеряхме, побъбрихме си и така приключихме деня.
Снимката в дясно е от дворчето на къщата. Леко и загадъчно се вижда задницата на мотора.
Абе, добре започнахме обиколката!
Клипа от този ден можеш да видиш тук:
